Крум Милев

Крум Милев
	Крум Милев
Лична информация
Прякор	Палаврата, Бомбандерът, Чичето
Роден	11 юни 1915 г. София, България
Починал	19 април 2000 г. (84 г.) София, България
Пост	Нападател
Юношески отбори
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Крум Милев (11 юни 1915 – 19 април 2000), известен с прякора Палаврата, е легендарен български футболист и треньор по футбол. Като играч основната част от кариерата му преминава в Славия (София) и Локомотив (София), а като наставник свързва името си най-вече с ЦСКА (София).

Общо 15 пъти е ставал шампион на България – 4 пъти като футболист и 11 пъти като треньор. В ролята на селекционер извежда националния отбор до бронзовите медали на Олимпийските игри в Мелбърн'56.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Милев започва кариерата си на футболист в столичния клуб „Любен Каравелов“. На 17-годишна възраст преминава в Ботев (София), където придобива статута на звезда. През 1935 г. с клуба печели купата на столичната община „Улпия Сердика“, като именно той е най-голямата фигура в състава.

Месеци по-късно преминава в Славия (София). Смята се, че това е един от първите значими трансфери в българския футбол, въпреки че „белите“ не плащат средства за да го привлекат. Преминаването му в Славия предизвиква доста вълнения в спортния живот на София. Дълго време от Ботев (София) отказват да му дадат състезателните права и той играе само в приятелски срещи. Именно за това през сезон 1935/36 записва само 2 официални мача за Славия, в които бележи 3 гола, печелейки титлата от Държавното първенство. Вкарва един от головете за победата с 2:0 срещу Тича (Варна) във финала на шампионата.

През следващия сезон 1936/37 изиграва 13 мача в Елитната Софийска дивизия, в които вкарва 6 попадения. През 1937/38 талантът на Милев заблестява с пълна сила в новосъздадената Национална футболна дивизия. Той изиграва 16 мача, в които бележи 12 гола, и става голмайстор на първенството. През сезон 1938/39 се отчита с 5 попадения в 13 мача и вдига шампионската титла като капитан на Славия.

След края на сезона Милев преминава в Локомотив (София), като носи екипа на клуба в продължение на 9 години. През 1939/40 става за втори пореден сезон шампион на България. Играе в 6 мача за „железничарите“, в които бележи 4 гола. Триумфира с титлата и през 1945. Общо записва 107 мача за Локомотив, в които вкарва 48 попадения. Като играещ треньор печели националната купа през 1948. Същата година е нареден на 3-то място в анкетата за Футболист № 1 на България.

Между 1937 г. и 1948 г. Милев е част от националния отбор. Изиграва общо 18 мача, в които вкарва 3 гола. В 9 срещи е капитан на България.^[1]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 г. Милев завършва „Държавната треньорска школа“. Назначен е за старши треньор на ЦСКА (София) и създава могъщия състав на „армейците“, който е хегемон в България през 50-те години на ХХ век. Води отбора в продължение на 16 години. Печели 11 шампионски титли, както и 4 национални купи.^[2]

Паралелно, докато е треньор на ЦСКА, е и селекционер на националния отбор. В периода от 1954 г. до 1960 г. води България в 49 срещи, в повечето от които заедно със Стоян Орманджиев. Под негово ръководство националите печелят бронзовите медали на Олимпиадата в Мелбърн'56. „Заслужил майстор на спорта“ от 1960 г. „Заслужил треньор“ от 1959 г., заслужил деятел на физкултурата.

Бил е също старши треньор на Локомотив (София), Берое (Стара Загора), Сливен и турския гранд Бешикташ.